joomla templates

Timesbg.com

Живей информиран

Mon09152014

Last update03:27:35 PM GMT

Роджър Морно - втора част на интервюто (текст)

Роджър Морно - втора част на интервюто (текст)

ПЪТЕШЕСТВИЕ В СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО

Роджър Морно разказва опитностите си със сатанизма. Във втората част към него отново се присъединяват Сирил и Синтия Гроус, които му помагат да се освободи от тъмните сили и да открие Божията любов. Водещи в интервюто са Дан и Карън Холтън от Центъра за изследвания на сърдечните заболявания.

Свръхестественото - втора част

Синтия:

Продължихме с библейските уроци, а междувременно той все така неудържимо пушеше. Стигнахме до урока за здравето - телесния храм. Урокът го изуми и ние най-накрая обяснихме: “Има текст (Втор. 29:18), който казва: Цигарите са като горчилка”. Изумен, той ни попита защо не сме му казали, че не сме пушачи. Отговорих му със стиха от 1 Коринтяни 3:16,17. Той ни попита : “Какво иска да каже Бог тук?”. Дадох пример с църквата. Всички я уважаваме. “Би ли запалил цигара в църквата?”- попитах, а той отговори: “Разбира се, че не!” Отново запитах: “Би ли занесъл алкохол в църквата, за да пиеш?”. “Не, би било глупаво” – беше отговорът му. След тези сравнения обясних: “Тялото ти е храм. Църква!”. Той ме попита защо не съм му казал още първата вечер. Отговорих, че ако бях направил това, нямаше да дойде на следващата вечер. Отвърна, че съм бил прав. Търпението е добродетел и след време Бог го възнаграждава.

Водещият: Роджър ни каза, че поклонението на демони го е плашело и го е ужасявало, и той се е обърнал в молитва към Бог: “Ако има Бог в небесата, нека ми помогне!”. Тогава ти си се оказал отговор на молитвата му. А той не е ли отговорът на твоята молитва?

Сирил: Да, беше. Стигнахме до библейския урок за съботния ден. Роден съм в Халифакс, а Синтия в Монреал. Моето потекло е баптистко и малко методистко. Не можех да си представя да ходя на църква в събота вместо в неделя. Дори се присмивах на съпругата си, че тя ходи на църква в погрешен ден. Минавайки библейския курс с пастор Тейлър, стигнахме до въпроса за съботата. Той потвърди необходимостта от спазването му, но аз сякаш не го вярвах. Желаейки да остана в традициите си, потърсих разочарование в Божието слово, вместо да последвам Истината.

Междувременно Истината ме привличаше неудържимо. Не казах на Синтия, но се обърнах към Бог с думите: “Господи, ако е волята Ти да спазвам съботата, повери ми да спася поне една душа според знанието, което Си ми дал. И ако го сторя, ще знам, че е знак от Теб”. Скоро след това срещнах Роджър, който седна до мен и ме попита за библейски уроци. Сигурен съм, че беше от Бог. И затова днес съм тук.

Водещият: До каква степен убежденията на Сирил за съботата повлияха на срещата ти с Христос и с истинността на Словото? Разбирам, че той все още не е бил кръстен в Адвентната църква и се е кръстил в първата събота, когато и ти си отишъл за първи път на църква. Какво щеше да се случи, ако той не бе убеден в спазването на съботния ден и бе склонен да работи в съботата?

Роджър: Вярвам, че щях да изгубя вечния живот. Щях да изгубя всичко.

Водещият: Христос е използвал него, за да убеди теб.

Роджър: Има нещо повече. Той бе изучавал Библията с пастор Тейлър, който му казал, че трябва да пази седмия ден – съботата, ако желае напълно да се отдаде в служба на Бог (Йоан 14:15). „Помнете съботния ден, за да го пазите свято.” Тогава Сирил попитал: “Защо Бог иска да пазим седмия ден?”. Пастор Тейлър му отговорил, че ние сме просто творения, а Бог е Творецът и такава е Неговата воля. Мислейки върху това, Сирил се обърнал към Бог и Го помолил да му даде някакъв знак. Молил Бог да му покаже, че това наистина е Неговата воля и че той трябва да почита съботния ден - сега. Казал на Бог, че нещо липсва. В призива си към Него поставил условие: “Господи, ако направиш така, че да срещна някого, който не знае за съботата, и ако бъда в състояние да го убедя във важността на съботния ден, тогава ще знам, че Твоята воля е и аз да започна да го спазвам. Когато и да е, направи го, Господи!”. Бог отговорил на молитвата му след две седмици. В същото време, когато аз се обърнах към Бог и казах: “Ако има Бог в небесата, нека ми помогне”.  Удивително е как Бог направи нещо специално за него поради желанието му да Го следва и да спазва заповедите Му.

Водещият: В действителност, Роджър, ти си бил отговор на молитвите му, докато все още си бил поклонник на духовете. Сирил, знаеше ли, че докато изучавахте Словото с Роджър, той е бил въвлечен в поклонение на демонски духове?

Сирил: Това, че с такова пренебрежение се отнасяхме към този факт, беше благословия от Бог. Не бих посъветвал никого, знаейки, че даден човек се покланя на дявола, съзнателно да направи това, което направихме ние. Защото нито един човек не е способен да се справи с демони. Толкова съм впечатлен, че Божият Свети Дух ни е ръководил и очите ни са били затворени до момента, в който бяхме готови да го понесем.

Водещият: Сирил, кога осъзнахте, че този човек се покланя на духове?

Сирил: Мисля, че към средата на библейския курс. Не знам точно. Една вечер той дойде, а предишната вечер бяхме учили за непростимия грях. Очите му бяха насълзени и беше много обезпокоен. В ръката си държеше някакви книги. Попитах го защо е обезпокоен. А той отговори, че не знам с какво се е занимавал. Отвърнах: “Словото казва, че: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости (Евангелие от Матей 12:31).” Той сподели, че не знам какво е правил. След като ми разказа, че се е кланял на дявола и за това, че е навлязъл дълбоко в тези неща, ми показа една от книгите. Отворих я и след като прочетох няколко указания относно поклонението на дявола, я затворих и казах, че не желая да виждам подобни предмети. Опитах се да му поясня едно нещо: ако е извършил непростимия грях, не би бил тук с желанието да изучава Библията. Стихът, който казва: “Всички грехове ще бъдат простени”, се отнася и за него. Посъветвах го: “Вярвай, че ти е простено. А трябва и сам да си простиш”.

Синтия: Не знаех, какво означава: поклонник на дявола. И двамата бяхме много наивни. Решихме да оставим “непростимия грях” в ръцете на Бог, а ние да продължим с изучаването на Библията. По-късно той ни разказа за необичайните си проблеми и ние бяхме въвлечени.

Водещият: Сирил, веднага щом сте научили за духовете, сте попитали дали в действителност съществуват. Наистина сте били наивни в това отношение. Имал си специална служба в канадската полиция и ти е било позволено да носиш оръжие.

Сирил: Да. Имах разрешително да нося оръжие. И той ми каза за тези прояви на духовете, а и за това, че чува стъпки по коридора в къщата, където живее. Коридорът бил доста дълъг и неговата врата била единствената в дъното. Тези стъпки спирали до неговата врата. Отидох същата вечер с него в дома му. Пошегувах се, че сигурно от профсъюза се опитват да го хванат, понеже имахме проблеми с тях по онова време. Споделих, че са се опитвали и мен да ме малтретират, но че не се страхувам от тях, понеже имам оръжие. (Не забравяйте, че все още не бях кръстен по онова време и затова се доверявах на оръжието си!) Прекарахме си чудесно, като се смеехме и разговаряхме. В полунощ чухме стъпките да се приближават. Отидох до вратата, хванах дръжката и я отворих рязко.

Роджър: След като той отвори вратата и нямаше никого, цветът на лицето му се измени.

Водещият: Как се почувства, когато видя, че няма никого?

Роджър: Мога да го сравня с една статуя от сол. Казах му да седнем на масата и че те няма да ни навредят. Поговорихме още малко и след около 10 минути се почука на балконската ми врата. Прозорецът се открехна. Сирил подскочи от мястото си и каза: “Да се махаме оттук”.

Сирил: Казах му: “Роджър, мисля, че това е точното време, в което трябва да се кръстя”.

Водещият: Чувал съм как хората са вземали решения, но случаят при вземането на това решение е уникален.

Синтия: Бяхме като деца, занимаващи се с нещо, което не познават. Но Бог ни защити. И както казах: Ако познавате човек, който е въвлечен в такова нещо, знайте, че със собствени сили  не можете да му помогнете.

(ТЕКСТ): Човек не може да се бори с духове на демони без специална молитва и без Божията намеса. Бог е Този, Който ще се справи със ситуацията. Човек не може, защото принципите и силите, свързани с това, никой от нас не може да разбере.

Водещият: Какви бяха знаците, които ти помогнаха да осъзнаеш възможността за спасение?

Роджър: Светият Дух ме вдъхновяваше. Светият Дух ме водеше към милостта на изкуплението (Римл. 3:24). Не мога да го опиша с думи, защото Духът е Този, Който ни обновява: (1 Петр. 1:23). Начинът, по който ви учи; прочиства умовете ви и ви дава разбиране; виждате нещата в съвсем друга светлина, за каквато никога не сте помисляли. Изведнъж животът започва да се изпълва със смисъл и сте готови да се жертвате въз основа на всичко, което сте научили. На втората вечер обратно по пътя за вкъщи си казах: “Дори и нещо да се случи с мен, съм благодарен, че научих тези чудесни неща за Бог”. И така, в сряда вечер, четейки стиховете, попаднах на Йоан 1:12, където се казваше: „На онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда” и Синтия ми обясни какво точно означава това.

Водещият: Тогава си го взел присърце.

Роджър: Да.

Водещият: Роджър, през тези три дни от понеделник вечер до сряда вечер какво премина през ума ти относно духовете?

Роджър: Знаех, че с мен е свършено, понеже бях чул какво се е случило с едно от момчетата, което е било поклонник на дявола, но се отдръпнало - че е имало фатален край. Казах си: “Това, че все още съм жив, е много необичайно”. В сряда вечер се прибирах вкъщи с предварителна уговорка за библейския урок на другия ден в седем часа.

Водещият: Разбрах ли те правилно - пропуснал си поклонението на духовете в сряда вечерта? Когато е трябвало да им се посветиш напълно, ти си изучавал Библията?

Роджър: Да. Правилно.

Водещият: Какво се случи по-нататък?

Роджър: Мислех, че в сряда вечер те ще свършат с мен. Нищо не се случи. В четвъртък сутринта си бях жив и ми бе дадена възможност за още един библейски урок. Тогава разбрах, че Творецът се грижи за всичко. Тези хора никога не славят Бог, но винаги се обръщат към по-висши от човека сили (демонски) и се гордеят с това, че им се кланят. Те признават силата на Бог като Творец, но представят Луцифер за равен на Него. Вярват, че дяволът е безсмъртен. След като осъзнах, че Божията мощ се намесва в живота ми, изведнъж придобих смелост и Божият Дух ми даде силата да го направя.

Водещият: Значи си продължил с библейските уроци и в петък вечер и тогава си пазил първата си събота? Разкажи ни за това.

Роджър: В петък вечерта, когато си тръгвах в 11 часа, Сирил попита: “Утре е събота и ще ходим на църква. Ще дойдеш ли с нас?”.

Отговорих: “Да”, защото вече бях взел урока за съботния ден, което беше в петък вечер. Казах му, че все още съм жив. А той ме попита: „Какво имаш предвид, като казваш: “Все още съм жив”? Отговорих: “Ами, тук съм; мога да свърша това и онова”. Но вътрешно в себе си знаех какво точно имам предвид. Той каза: “Тогава нека се срещнем утре тук и да повървим до църквата.” На сутринта се срещнахме според уговорката и вървяхме пеша до църквата. Приветстваха ни на вратата. Вътре имаше рафт с брошурки. Подминавайки ги, си взех няколко. Влязохме вътре и започна съботното училище.

Карън: Роджър, Бог ти е помогнал да прекараш съботата, без да пушиш. Как се справи с този проблем?

Роджър: Ще ви кажа. Пастор Тейлър доста говори, приблизително до 6:45 ч. вечерта. През това време аз не можех да се съсредоточа, защото се нуждаех от моите цигари. Близо час преди той да свърши аз вече не издържах, понеже нуждата да пуша беше неудържима. Когато той си тръгна, казах на Сирил и Синтия, че се извинявам, но трябва да запаля цигара. По пътя към къщи, в трамвая, си казах, че разрешаването на този проблем ще бъде за мен като ад на земята. Но пък си и помислих: “Не. Няма да бъде голям проблем, защото ще имам помощ”. След като се прибрах вкъщи, отворих шкаф, в който на един от рафтовете имах два стека с цигари. Взех ги и след като ги отворих, ги хвърлих в тоалетната и пуснах водата. След което се отправих към малката масичка в къщи, на която държах Библията си. Отворих я и започнах да чета за разпъването на Исус, което и до днес препрочитам вече 45 години – всяка сутрин (Матей 27:24-54). Чета го всеки ден. Сега не трябва да използвам нощна лампа, защото съм запомнил стиховете, но тогава предадох живота си с всичките си грехове и проблеми в ръцете на Бог, Който, чрез Своята смърт Си на кръста е платил цената. И това беше краят на моето пушене. Никога повече не пожелах цигара. Казах на Бог, че желая Той да ме претвори. Той е Творецът и може да го направи.

Карън: Роджър, с наближаването на пълното ти отдаване на Бог демоните опитаха ли се да предотвратят твоето посвещение по някакъв начин?

Роджър: Не чаках дълго. Разбрах, че през седмицата Божият Дух не ги е допускал до мен. Когато се прибрах вкъщи, в полунощ събота вечерта, имаше бележка на вратата ми от моя приятел. В нея бе написано, че той спешно трябва да разговаря с мен тази нощ. Бе написал, че не го интересува дали ще разговаряме дори късно през нощта, но е по-добре да говорим, защото сме в ужасна беда. Първо исках да прегледам наново нещата, които бяхме учили тази вечер. Сирил и Синтия ми бяха дали книга с уроците. Отворих я. Вътре имаше един лист, прегънат на две. Оставих я на масата и това листче се издигна и започна да се носи във въздуха из стаята. Това не ме притесни, защото знаех какво става. След малко листът се спря точно над книгата и падна върху нея. Книгата падна върху бедрата ми и след това на пода. Аз се наведох и я вдигнах. Исках да кажа на духовете да изчезват, но бях разбрал, че никога повече не трябва да общувам с тях. След като се наведох и я взех, започнах да чета. Духът я издърпа от ръцете ми и я хвърли срещу стената с огромна сила. Реших да се обадя на приятеля ми. Имаше обществен телефон в коридора, но излязох навън и му позвъних от едно заведение. Беше много объркан в мислите си и ме попита дали ме е грижа за живота му. Каза: “Морно, какъв приятел си ти? От сряда се мъча да се свържа с теб”. Каза, че ме е чакал пред вратата и ме попита кога съм се прибрал. Отговорих, че съм се прибрал в полунощ. А той ми заобяснява, че съм в истинска беда. Първосвещеникът бил говорил с един от духовете в сряда. Духът му казал, че съм изучавал Библията с някакви християни. И не просто християни, а адвентисти от седмия ден - хората, които Господарят (Сатана) мрази най-много. Попита ме как съм могъл да бъда въвлечен в такова нещо. “Не те ли е грижа за собствения ти живот?”– ме попита той. “Разбира се, че ме е грижа” - отговорих. Освен това той ми довери и други неща, които духовете са казали на първосвещеника. След като го изслушах, заявих, че не съм в състояние да му обясня по телефона за всичко, което съм правил, изучавайки Библията по 4 часа на вечер. Поканих го, ако може, да заповяда да се видим утре, за да му разкажа за истинските причини, поради които съм направил това, което съм направил. Разбрахме се да се видим в неделя сутринта. След което аз се прибрах в апартамента си. Беше късно и си легнах. И тогава лампите светнаха. Станах и ги угасих. Върнах се в леглото, но те пак светнаха. Казах си: “Дори и да стана да ги угася, пак ще ги светнат”. И реших да спя на светло. След кратко време вещите започнаха да се движат из апартамента. Картината от едната стена се залепи за другата, където нямаше на какво да се окачи. Нощната ми лампа висеше във въздуха ...

Карън: Страхуваше ли се ?

Роджър: Не. Изобщо. Вижте, ние, хората, се страхуваме от много неща, но когато получим свръхестествена сила, можем да се преборим с духовете. А Бог ми помагаше. След като това продължи, си казах: “Трябва да се спи. Трябва да си почина”. Помолих Бог да ми даде почивка и заспах. Събудих се в 2 часа през нощта и после отново в 4. Седнах в леглото и си казах: ”Какво мога да направя?”. Защото Бог не ги изгони. Мина ми мисълта, че може би Господ Исус иска да разбера от духовете точно какво искат от мен. И попитах духа дали иска да разговаря с мен. Духът ми каза: “Да. Най-после”. И ме попита: “Какво си мислиш, че вършиш?”. (Виждате ли, Господ е задържал духовете така, че дори да не могат да разговарят с мен. Осъзнах, че е един от духовете съветници, защото каза: “Господарят има страхотни планове за теб - популярност, почит, богатство... Нищо ли не значат тези неща за теб?”. Отговорих, че искам да знае: Преди 10 дни бих приел офертата с отворени обятия, но сега разговаря с бивш поклонник на духовете и че сега имам познанието за същността на живота - най-вече относно същността на вечния живот. Настъпи пълно мълчание за около 3-4 минути.

Водещият: Като че ли е бил много удивен от куража ти?!

Роджър: Тогава той пак проговори. Имаше потрепване в гласа му. Звучеше толкова отчаяно и каза нещо много хитро: “Работихме в продължение на толкова години, за да те подготвим за Господаря. Какви ги вършиш?”. Попита дали отхвърлям офертата на Господаря, а аз му казах: “Да. Определено”. Заяви, че отсега нататък ще живея в бедност, ако, разбира се, остана жив. Каза ми, че се съмнява дали ще живея, защото дните ми са преброени. Отвърнах на духа, че не ме е грижа за него, за другите духове и за Господаря му, защото те са губещите, а аз съм печелившия - 100 милиона години перфектен живот, преобразен. „А какво печеля, ако приема офертата на Господаря ти? На 20 години съм и дори да живея до 100 години, не може да се сравни със 100 милиона? И ще имам всичкото сребро и злато, което Господаря ти ми предлага, а и много повече. Така, че в случая не съм губещ.” Тогава той заяви, че ще ме унищожат и се изсмя по страховит начин. Този негов смях изведнъж ми напомни за Нерон - за начина, по който той се е смеел, когато лъвове са разкъсвали християните по арените на Рим.

Водещият: Как си тръгна духът накрая?

Роджър: Когато най-после си тръгна, почти изнесе вратата със себе си. Балконската врата изтрещя, дръжката се откачи и, удряйки се в стената, щеше да я пробие.

Водещият: Сам ли си тръгна?

Роджър: Аз му заповядах. Заповядах му в името на Исус да напусне мястото и никога повече да не се връща.

Водещият: И той си тръгна?

Роджър: Тръгна си. И вместо да затвори вратата нормално след себе си, така я тресна, че тя отново се отвори. Все още си спомням как дръжката се заби в стената… Може да се види белегът, който остана.

Водещият: Заповядал си на духа да напусне чрез силата на Христовата кръв?

Роджър: Да, и той напусна, блъскайки вратата.

Водещият: Ти заспа ли отново?

Роджър: Да.

Водещият: И на следващата сутрин твоят приятел Роланд дойде…

Роджър: Когато се събудих сутринта, си казах: “Време е да ставам”. Нощното ми шкафче беше от лявата страна и там държах Библията си. Започнах да прелиствам страниците, мислейки си за много неща. Отворих я и отново започнах да мисля за това, което се случваше. Станах, приготвих се и пак погледнах към нея. Очите ми попаднаха на Исая. Никога няма да го забравя. В текста се говореше за цар Езекия (Исая гл.36, 37). Говореше се за преживяването му, когато предводителят на асирийската армия обкръжил Ерусалим и заповядал да отворят вратите на града, защото: “Ще унищожим и вас, както унищожихме всичките народи, през които минахме, докато стигнахме дотук”. Това много ме впечатли, защото Езекия бил взел писмото на военачалника и го занесъл в Божия храм, за да получи отговор от Бог. След това се прибрал в двореца си, където при него дошъл пророк Исая. Заявил, че Бог има вест за него: “Начинът, по който асирийската войска е дошла, ще е и начинът, по който тя ще си тръгне”. Обичам молитвата на Езекия и затова съм я запомнил. От този момент нататък получих огромно вътрешно желание да се заема с Божието Слово. Всеки път, когато прочета стих от Библията, който се отнася до личното ми състояние, си казвам: “Това е нещото, което трябва да правя. Да укрепвам ума си чрез запаметяване на Божието Слово”. Тогава взех лист хартия, написах стиховете от молитвата на Езекия и го сложих в джоба си, планирайки докато пътувам в трамвая, да ги прочета отново и да ги запомня. Правя го вече 45 години и все още има много неща, които трябва да запаметявам. Понякога ме питат защо се старая да запомням толкова много текстове от Словото. Отговарям, че имам да запомням още много, за да се храня духовно. Това е чудесно благословение. И освобождението беше прекрасно – същото, което бях видял в Исая. Прочитайки главата докрай, разбрах, че Божи ангел минал през вражеския лагер през нощта. Когато на следващата сутрин военачалникът и неговите помощници се събудили, видели, че всичките им войници са мъртви. Тогава се върнали в своята страна и там, в храма на тяхното божество Нисрох, докато се кланял в капището, синовете на асирийския цар Сенахериб го проболи с меч в гърба, след което избягали в Араратската земя. Много ме впечатли това, че бях отворил Библията точно на това място. Когато приятелят ми дойде, Библията все още беше там, отворена на същата страница.

Водещият: Когато приятелят ти Роланд е дошъл, ти вече си приключил с молитвата към Бог. Той беше ли раздразнен или ядосан?

Роджър:  Да. Той дойде, седна и заяви, че не може да повярва. От всички хора Морно е последният, за когото той би си помислил, че ще предизвика духовете. Каза, че имам избор. Първосвещеникът му бил обещал, че ако отида да се срещна с него сега, няма да имам проблеми. Взаимоотношенията с духовете ще бъдат изгладени. Това било обещание. И настоя: “Нека да направим правилното нещо. Защо да проиграваш живота си?”. Отговорих, че няма да се срещна с първосвещеника нито сега, нито никога. Обясних му, че съм променен. А той каза: “Знам, че си решил да нямаш нищо общо с Господаря и с неговите хора. Първосвещеникът ме предупреди, че за живота ти е определена цена. Един американски лекар е предложил за живота ти 10 000 долара”.

Водещият: Как се почувства, когато разбра, че за живота ти е сключен договор?

Роджър: Изненада ме малко, но очаквах нещо много по-лошо. Божият Свети Дух ми даваше сила.

Водещият: Присъствието на Светия Дух беше ли видно за приятеля ти Роланд онази сутрин?

Роджър: Да. Той Го почувства и започна да усеща, че губи битката. Стана много нервен. Тръгна си, но преди да излезе, държейки вратата с едната си ръка, спомена, че всичко, което се случва, не е и за негово добро и ме попита дали си давам сметка какво ще се случи с него като мой приятел. Казах, че имам предложение: “Остани с мен и ще ти бъде предоставена всичката защита, от която се нуждаеш. Кажи на първосвещеника и на неговите хора да дойдат в нашата църква. Ще поръчам на пастора да приготви 100 места за тях - по средата на църквата”. Бях почувствал подтик да ги поканя. Той отговори, че никога няма да направи толкова глупаво нещо. Заявих, че отговорността си е негова. Запали цигара и докато я държеше, видях как ръката му трепери. Посъчувствах му, че е много изнервен. А той каза, че има някаква сила тук, някакво присъствие, което е непоносимо за него. И това присъствие го кара да се чувства некомфортно. Обясних, че това е присъствието на Божия Дух - Духът на Твореца, на Този, Който дава живота. Че всяка друга сила е под властта на Бога. Тогава той реши да си тръгне.

Водещият: Когато той каза, че има определена цена за живота ти и че си под сянката на смъртна опасност, как отвърна на това?

Роджър: Казах му: “Приятелю, имам новини за теб - не толкова за теб, колкото за първосвещеника”. Тогава Духът ми даде нещо много специално - “праведен гняв”. Обърнах се към приятеля си и заявих: “Имам новини за първосвещеника и за неговите хора. Денят, в който ме убият, ще бъде денят, в който Творецът ще отнеме диханието на живота, което им е дал, освен това на първосвещеника. Казах също да му напомни тогава да се обади на пожарната - в деня, в който това стане, - защото някой ще трябва да събере труповете на 100-те му служители, нахвърляни един върху друг”. Приятелят ми отвърна, че съм глупак. Заявих, отваряйки Библията: “Нека да ти разкажа една история, която прочетох тази сутрин. Отнася се за един цар - Езекия, - който е вярвал в Твореца. Това се е случило много отдавна. Той бил нападнат от вражеска армия. Тогава застанал пред своя Бог в молитва и Той му казал да не се притеснява. В същата нощ 185 000 души от вражеската армия били умъртвени от Божи ангел. Не ми казвай, че не разбирам какво говоря, защото мога да ви убедя, че ако ме убият, Бог ще ги изтреби до един. Защото Творецът е Този, Който дава диханието на живота”. И, казвайки това, вярвах, че Бог ще подкрепи думите ми.

Водещият: Какъв беше отговорът, след като му разказа тази история?

Роджър: Каза, че само си е изгубил времето. И че ако преди сме били приятели, сега дори не би стиснал ръката ми. Заяви, че от този момент не сме вече близки. Отговорих: “Както желаеш”.

“Ако някога се срещнем в Монреал, не се дръж така, сякаш ме познаваш, защото ще ти обърна гръб” – процеди той. Казах, че нямам проблем с това.

Водещият: Сирил, Роджър е споделил с вас, че тази елитна група от поклонници на демони в Монреал са много неприятелски настроени към него, както били и самите демони, понеже е изучавал Библията с адвентисти от седмия ден. Той сподели ли и че може би има опасност, която да ви засяга?

Сирил: Каза нещо, което ме стъписа. Сподели, че някой от тази организация, който знае имената ни, е изрекъл заплахи срещу живота ми. Предположих, че сигурно демоните са издали имената ни.

Водещият: Вследствие на това сте преживели пожар в дома си. Разкажи ми за това.

Синтия: Скоро след привършването на библейските уроци си бяхме вкъщи. По онова време живеехме с баща ми. Всекидневната беше доста голяма. Брат ми намина, защото имаше някакви лични проблеми. Трябваше да премахнем петно от дреха и за целта използвахме втечнен газ. Брат ми искаше да провери дали ще се запали. Драсна клечка кибрит и за миг всичко лумна в пламъци. Всички се втурнаха навън. Пламъците достигаха до кръста ми. Сирил дойде. Аз бях по-навътре в стаята, близо до прозореца, който гледаше към предната част на къщата. Казах си, че пламъците няма да спрат, така че е по-добре да направя нещо. Качих се на един от столовете и погледнах към прозореца, който беше на разстояние около 1,5 метра от мен. Казах си, че ако скоча през прозореца на третия етаж, може да падна на терасата на втория. Тази тераса беше съвсем малка. Отново погледнах към прозореца и видях, че пердетата горят. Казах си: “А може и да пропусна терасата и да падна на цимента долу.” И си казах: “Не. Това не е начинът”. Бях като парализирана. Единственото, което минаваше през ума ми, бе да се помоля на Бог. И казах: “Господи, не искам да умра. Омъжих се само преди година и целият ми живот е пред мен. Ако има как да се измъкна оттук, моля Те направи го”. Чаках, но не получих никакъв отговор. Много скоро някой ме бутна, като че ли да ме повали от стола с голяма сила. Чух глас, който ми каза: “Скачай! Сега!”. Нямах никакви въпроси или отговори… Усетих прилив на огромна сила и скочих. Преди Сирил да дойде с одеалото, вече се намирах в коридора. Разстоянието от стола до коридора беше около 3 метра. Като че ли не скочих, а бях пренесена през пламъците от другата страна. Тогава бутилката с втечнения газ се взриви и изхвърча към тавана, като направи дупка в него - точно, когато вече се бях преместила. Косата ми беше изгоряла, челото и веждите ми също бяха опърлени. Сирил ме попита как съм излязла от стаята. Когато той се е запътил да вземе одеало, цялото помещение било в пламъци. Отговорих му, че не знам как точно, но знам, че се бях помолила и след това вече не се нуждаех от одеалото.

Водещият: Бог отговаря на молитвите ни, независимо от това, което дяволът се опитва да ни стори.

Синтия: След пожара бяхме готови да заминем за САЩ. Преместихме се заедно с едно ирландско семейство във френски квартал. Ирландците обичат много да се забавляват. Но някак си го преживяхме, защото знаехме, че скоро ще напуснем страната. Те бяха много мили хора. Но докато бяхме заедно, се случиха няколко неща. Например: преди да си легнем, отправяхме към Бог молитва, но в момента, в който бяхме в леглата, вратите и прозорците започваха да се отварят и да се затварят. Това много ни плашеше. Всяка нощ си лягахме с Библията под възглавницата. Загасвахме лампите, но те отново светваха. И това се случваше в продължение на няколко седмици. След това и шкафовете започваха да се отварят, и да се затварят. Чуваше се шум, сякаш някой мете с метла по паркет. Бях много изплашена. И в никакъв случай не исках да съм там.

Карън: Извинете ме, всичко това по време на библейските уроци ли се случваше, или след?

Синтия: След това.

Сирил: Много неща ни се случваха след това в продължение на няколко месеца.

Водещият: Значи духовете са ви тормозили поради ролята, която сте изиграли, за да достигне Роджър до Истината. Кога престанаха?

Сирил: Тъмните сили всъщност никога не стоят мирни. Единственият начин, по който можете да ги държите настрана, е да застанете на колене и да се молите. Не мисля, че има човек, който да има „имунитет” спрямо дявола и неговите демони. Сатана действа против нас (1 Петр.5:8): “Защото не водим битка против плът и кръв...”. Дяволът знае, че времето му е кратко. И няма начин да кажем, че някога спира. Днес все още имаме проблеми и знаем, че зад тях стои дяволът. Ето защо Господ иска да се молим (1 Сол.5:17).

 Водещият: Някога, когато сте чувствали, че демонските сили са ви разгневени, случвало ли се е да сте пожелавали никога да не се бяхте срещали с Роджър?

Сирил:

Никога. Бих го направил отново. Ако бъда поставен в същата ситуация, бих постъпил пак по този начин. Този живот не е толкова важен, колкото вечността. И една душа не трябва да бъде отхвърлена поради личните ни разбирания или липсата ни на кураж. Никога няма да съжалявам за стореното.

Водещият: След като демонът те остави в онази съботна вечер, тормозът на злите духове продължи ли, или изведнъж се прекрати?

Роджър: Не престанаха изведнъж. Всеки ден и всяка нощ хлопаха по стените и по прозорците. Събуждах се по 2-3 пъти на нощ. Опитваха се да предизвикат разговор. Бог не би им позволил да ме притесняват по никакъв начин, освен да се опитват да ме предизвикват да разговарям с тях. Вижте, Творецът ни е дал свободен избор. Можем да изберем доброто или злото. Това е красотата на свободата, която ни е дадена. Така казва дяволът на Бога: “Ако не почукам на вратата, не бих имал достъп до него. Получа ли отговор, Ти си губещият”. Бях много добре запознат с това. Духът продължаваше да хлопа в продължение на 6 месеца.

Водещият: Чудеше ли се защо продължават да го правят?

Роджър: Да. Казах на Бог, че съм Му благодарен за това, че им е позволил и че не би имало значение - дори и да съборят покрива, дори и да бутнат тавана или цялата сграда върху мен. Казах си: “Това е трън в плътта”. Бях го прочел във 2 Кор. 12: 7-9. Там апостол Павел казва: “Даден ми е трън в плътта, който е пратеник от Сатана - да ме мъчи, та да не се превъзнасям”. И той се молил 3 пъти на Бог да го премахне. Но Бог отговорил: “Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена”. Това не е ли прекрасно?! И тогава апостолът заявява: “С огромна радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мен Христовата сила”. Същото казах и аз на Бог: “Господи, ако е волята Ти духовете да ме будят всяка нощ - така да бъде”.

Водещият: Кога приключи това?

Роджър: Един ден след проповедта пасторът ме попита как върви християнският ми живот. Отговорих, че по-добре от това не може да бъде. “Радвам се за теб – каза той. - Значи нямаш никакви проблеми с духовете.” Отвърнах, че те постоянно се опитват да се домогват до мен. Всяка вечер се опитват да ме събудят. “Наистина ли? – възкликна той. - Как търпиш това?” “Няма друг начин” – бе отговорът ми, но той се сепна: “Не, почакай - моя е вината, че не съм ти казал. Духовете имат отворен път към теб, който Бог не може да затвори, докато в дома си имаш литература или някакви вещи, свързани с поклонението на демони. Имаш ли такива?”. Имах три книги, няколко свещи и други дребни неща. Пасторът ме посъветва да се отърва от всичко това, за да нямам повече проблеми с духовете. Направих точно така.

А днес получих друга благословия. Имам писмо от една жена от Калифорния, в което тя пише, че спешно се нуждае от телефона ми, защото трябва да говори с мен и защото не е за писане. Не може да ми обясни в писмо. Единственото, което споменава е, че е тормозена от духове. Написала е телефонния си номер и че ако й позвъня, ще ми се обади веднага обратно. Защото, когато някой я търси, тя не отговаря, преди да е проверила обаждането. Оставя да се включи телефонният секретар. Обадих се и тя ми разказа срещу какво е изправена. Помоли ме да й помогна, защото според нея никой друг не би могъл.

Водещият: Не е било въпрос, а молба.

Роджър: Да. Тя каза: “Трябва да ми помогнете, господин Морно. Тукашните пастори не могат. И дори президентът на конференцията ме мисли за луда. Не е ли тъжно?”. Попитах я какъв всъщност е проблемът. Отговори: “Чета си Библията, а духът я взема и я хвърля към стената. Прочетох книгата ви и си казах: “Това е същото, което се случва и с мен”. Понякога ме вдигат до тавана и ме хвърлят на леглото – по три - четири пъти на нощ. Неща се движат из къщата, чувам мъжки гласове, когато няма никого. Вратите се отварят сами, прозорците също се отварят и затварят.”

Водещият: Какво й каза?

Роджър: Казах й, че я тормозят демонски духове. Тя попита: “Какво можем да направим? Пасторите ми дори не желаят да разговарят повече за това. Питат ме как съм и бързат да ме подминат, за да нямам възможност да им говоря за проблемите, които съм имала през изминалата седмица”. Отговорих: “Проблемът ви е решен с Божията благословия”. И й дадох рецептата.

Водещият: А каква е рецептата?

Роджър:  Казах на тази жена, че трябва да направи нещо много специално. Тя ме увери, че ще направи всичко, което е според Божията воля. Обясних, че трябва да се запознае със силата на Христовата кръв, за да се пребори с тормоза на демоните. Бог може да направи за нея това, което тя никога не може да направи сама за себе си. Той вече я е изкупил. Казах: “Преди да направите необходимото, разкажете ми колко често се случва това?”. Оказа се, че това бе започнало преди десет години и не се случвало постоянно, но на всеки две-три години и за определено време. “Сестро – обясних, - спохожда ви дух на демон, който причинява разрушение. Бог не е могъл да ви помогне, защото имате в дома си нещо, което принадлежи на човек, общуващ с духове на мъртви - с предполагаеми духове на мъртви, които всъщност са демонски духове. Познавате ли някого, който общува с такива?” Тя ми отговори: “Да. Сляпата жена, за която се грижа през последните години по три дни седмично. Подарявала ми е много неща”. И ме попита дали мисля, че това е причината. След разказаното за сляпата жена бях сигурен в това. Каза също, че сляпата не искала да има в къщата си Библия, защото й пречела да осъществява връзка с починалата си майка. Затова я дала на моята събеседница. И от този момент започнало всичко. Посъветвах я да се отърве от тази Библия и от всичките неща, които са й били дадени. Обади ми се отново същата вечер - в десет часа, защото бе отишла да се види със сестра си, която живеела на няколко километра от дома й. Попитах я дали иска да е на спокойствие тази вечер. Ако да, нека се концентрира и да прочете текста в Евангелието от Матей 27:24-54. Да прочете тези 30 стиха много внимателно и да отправи молитва с огромно уважение към Бог. И след като говори с Него за проблемите си, с тях ще е свършено. Така и стана. Тя ми се обади на следващия ден, мисля, че беше събота вечер, и каза, че няма никакви проблеми. До този момент нищо повече не й се е случвало, освен един-единствен път, когато отново чула стъпки. Попитах: “Изхвърлихте ли абсолютно всичко, което сте получила от сляпата жена?” “Да – отговори тя. - Мисля си само за още нещо - имаше преди няколко години един мъж, с когото излизах.” (Някой ги запознал и те се срещнали няколко пъти.) Жената помислила, че той никога няма да стане адвентист поради това, че вярва в духове на мъртви. През голяма част от времето си той разговарял със своя починал братовчед. Та той й бил подарил тогава косачка за трева. Попитах я дали е още в дома й и ако да, незабавно да я изхвърли. След това тя ми се обади, че оттогава всичко вече е наред.

Водещият: Роджър, ти казваш, че ако някой спиритист или въвлечен в някаква форма на спиритизъм даде нещо от собствения си дом на някого, това нещо отваря пътя на духовете към другия човек.

Роджър: Да. Много хора вярват в това, че някой може да отреже от косата им, от дрехата им и пр. и така да им направи нещо - това не е възможно. Но ако спиритист или въвлечен в спиритизма човек ви даде нещо и вие го занесете в дома си, тогава духовете имат достъп до дома ви и този достъп е отворен през цялото време. И тогава Господ не може да ви помогне.

Водещият: Бог не може да ви помогне до момента, в който вие по собствено желание не премахнете това нещо от дома си.

Роджър: Правилно.

Водещият: Но това не означава, че Бог не държи демоните под наблюдение, защото те биха се радвали да ви унищожат.

Роджър: Запознавал съм се с много от хората, които са ми писали. Познавам жена, която е била тормозена от духове в продължение на 10 години и са били необходими около 13 часа да бъде освободена, защото е била обладана от няколкостотин духове. След това се е чувствала напълно съкрушен. Искам да обърнете внимание на това, че има два типа хора, които се занимават с демони.

Водещият: Имаш предвид хора, които прогонват демони ли?

Роджър: Да. Това го има в африканските религии и в днешните християнски религии. Много хора казват, че ако имате страх от това или онова, то във вас има демон на страха и ще трябва да го прогонят.

Водещият: Сред тези хора има и много пастори, нали?

Роджър: Да. Това е много жалко. И тези пастори по време на проповед казват на хората от църквата, че много от тях са обладани от демони, но не знаят това.

Водещият: Възможно ли е да си обладан от демон, но да не го осъзнаваш?

Роджър: Ако си християнин - не. И ако предаваш живота си в ръцете на Христос всеки ден - ден след ден, - не трябва да се притесняваш, че духовете могат да навлязат в живота ти. Ето какво се случва: тези гонители на духове обясняват как са прогонвали духове от стотици хора, като са се молили над тях. И когато приключи проповедта, много от слушателите, които имат проблеми, започват да се обаждат. Например един човек казва: “Аз имам алергия”. Отговаря му се, че е обладан от духове. Горкият - веднага започва да вярва, че е обладан от демони и в ума му се загнездва мисълта: “Какъв Бог е Исус, ако не може да ме пази от демоните?”.

Водещият: Това, което казваш, е че тези предполагаеми „учения”, които се занимават уж с прогонването на демони от хората, са опасни и не са от Бога.

Роджър: Да. Господ казва в Матей 7:22-23: „В онзи ден мнозина ще ми кажат: ”Господи, Господи, не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела?”. Но тогава ще им заявя: „Никога не съм ви познавал; идете си от Мен вие, които вършите беззаконие!”. Това е много силно и ясно предупреждение. Споменатите духовни служби имат много отрицателно влияние в християнството, макар и с добрата подбуда, че това са велики дела за Бога.

Водещият: Какъв точно е проблемът при тези служби за освобождаване?

Роджър: Човекът, който се занимава с такова освобождаване от демони, разговаря пряко с тях.

Водещият: Разговарят с демоните, питат ги за имена?

Роджър: Да. Напълно са изгубили връзката си със Спасителя. Изкупителната кръв напълно се е отмила от тях и те служат на дявола. Тези „освобождаващи” служби разрушават вярата на хората в Спасителя. Имаше една жена, която ми се обаждаше всеки петък вечер или в неделя и ми разказваше как от нея са били прогонени демони. Вярата на тази жена беше толкова слаба, че се чудя как все още е била сред живите и как се е уповавала на Исус. Миналата година на Рождество ми се обади в 11.30 часа вечерта и каза: “Братко Морно, трябва да говоря с теб”. И започна да плаче и да плаче. Попитах я какъв е проблемът. След като се поуспокои, тя започна да разказва: “Преди малко, когато миех чиниите, мъжка ръка се допря до лявото ми рамо. Много бързо се обърнах, но нямаше никого”. Докато карала кола, същият дух правел така, че предните две колелета на колата й да станат неуправляеми.Тя спряла на сервиз, а там й казали, че всичко е наред. В момента, в който тръгнала, подобно нещо се случило и със задните колела.Отново спряла в сервиз и там отново й казали, че всичко е наред.

Водещият: Значи това е същата жена, от която са били прогонвани стотици демони преди 10 години?

Роджър: Да. Тя ме попита какво може да направи. Казах й, че трябва да направи това, което е необходимо: “Трябва да се укрепиш духовно чрез заслугите на Христовата кръв. След това трябва да обновиш увереността си в силата на Твореца”. Говорих с нея за Посланието до колосяните; за творящата сила на Христос; за това , че имаме пълнота в Него, понеже Той е над всички власти и сили. Той е сътворил всичките. Тя ме попита дали имам нещо против това да ми се обажда всяка седмица, защото ми каза: “Имам чувството, че като разговарям с теб, намирам сила в заслугите на Христовата кръв и вярата ми се подновява. Достатъчно е да ме поддържа за седмица. Понякога съм готова да умра по средата на седмицата”. Това беше много голяма отговорност. Тя беше много интелигентен и образован човек и работеше за правителството. Но въпреки всичко твърдеше, че никога няма да се възстанови от това, през което е преминала. Казах й: “Сестро, ще се възстановиш. Не се притеснявай”.

Водещият: Какво й препоръча?

Роджър: Беше много късно, а и тя бе имала дълъг и труден ден.

Водещият: Имал си няколко много трудни случаи, с които си работил. Но някои от тях са били като развалини след посещенията си на „осводителни” служби.

Роджър: Да. Разликата е там, че ако такъв човек отиде до магазина и продавачът му каже, че е обладан от демони, е едно, но ако този човек отиде при пастор, който също му каже, че е обладан от демони, е дуго. Понеже казаното от пастора води до губене на вярата в Спасителя. И човекът си казва: “Що за Бог - не може да ме пази от обладаването на демоните?!”. Силата на внушението е най-великата мощ, позната на човека на земята. Александър Велики, който покорява света, използва силата на внушението. Не използва армията си - армията му е като последна възможност. Когато обсажда град, той изпраща вестоносец, който казва на хората да се предадат, инак няма да останат живи. Стига се дотам, че дотолкова силно влияе над мисленето им, щото те се предават, мислейки, че не биха оцелели. Александър завладява света не толкова със силата на меча, колкото със силата на думата, която изговаря.Това се говори за него.Същото се случва, когато пасторът застане пред църквата и се обърне към някого, казвайки му, че е обладан от демони.Такова изказване унищожава напълно вярата в заслугата на Христовата кръв. И тази вяра достига до нулево ниво. Знаете ли какво настъпва тогава? Духовете на демоните могат да навлязат в човека. Много хора са ми са се обаждали относно това. Казвали им, че са обладани от демони и че трябва да стоят цяла нощ и да се молят, след което на следващия ден да отидат на служба в 7.30 часа, за да изгонят демоните от тях. (На много от тези хора дъщерите или синовете са се самоубивали.) Някои от тях са отивали на служба следващия ден. Пасторът заставал да се моли над тях, като директно разговарял с демоните. Разпитвал ги за имената им, за това с какво са се занимавали в миналото, а това демоните го обичат. Злите сили разговаряли с пастора, заявявайки, че няма да излязат. След това идвал друг демон. Играели си игрички. И докато накрая уж напуснат, човекът е като полумъртъв.

Водещият: Роджър, имало е няколко души със специални проблеми, които са се свързали с теб. Ти си развил план от 7 точки, който да помогне на хора, въвлечени в секта, тормозени от демони или обладани от тях. Би ли споделил с нас най-важните неща от този 7-точков план?

Роджър: Разбира се. Има няколко души, които са ми писали. Тези хора бяха тормозени от духове и не разбираха защо. На страница 534 на книгата “Великата борба” има двуредово изказване: “Сатана се стреми да надделее над хората днес както надделява над първите ни родители чрез разклащането на вярата им в Твореца”. Интересно, нали? Както споменах по-рано, когато религиозен водач успее да убеди хората, че са обладани от демони, вярата им изчезва. Тогава демоните могат да се настанят в човека със сигурност. Измислих този план, който може да предостави на нуждаещите се възможност да получат помощ доста бързо. Планът носи названието: “Седем стъпки за възстановяване от тормоз на демони или от освобождаващи служби, които могат да разрушат връзката с Бог”.

1)Изхвърлете и унищожете всякаква литература, свързана с освобождаващите служби.Отървете се от всяко нещо, което хора, практикуващи спиритизъм, са ви дали. Стойте настрана от всякакви предмети, които са осквернени от спиритизъм.

Водещият: Значи хората трябва да се отърват не само от нещата, свързани със сектите, а и от всички предмети и неща, свързани с т. нар. „освобождаващи” служби (екзорсизъм).

Роджър: Да.

2) Не разговаряйте с духове на демони дори и за да им заповядате да напуснат в името на Исус Христос.Аз съм го правил преди да съм имал познанието за Бог.

Водещият: Значи дори и да е в конфронтация с демони, човек не трябва да им заповядва да се махнат в името на Исус Христос, нито да им говори. Какво трябва да направи тогава?

Роджър: Нека да представя нещо на вниманието ви. Има няколко примера в Библията, в които е описано как Исус е изгонвал демони от хора (Марк 1:34; Марк 3:11-12). Духовете понякога искат да разговарят с Божия Син, но Той им забранява да говорят. Заповядва им да мълчат (Йоан 8:44). Има духове на лъжа. Те биха казали 3-4 истинни думи, смесени с 10 лъжливи. И когато това се поднесе на хората, много лесно може да ги обърка и да повярват, че е от Господ Исус.

Водещият: Ако човек е в ситуация, в която демонските сили са видими, не трябва да им заповядва да се махнат в името на Исус Христос. Как да се освободи всъщност? Трябва да застане на колене и да се моли на Светия Дух да го освободи ли?

Роджър: Да. Трябва да се моли за силата на Светия Дух – Той да прогони демоните. Исус казва на евреите, че прогонва демоните със силата на Светия Дух (Матей 12:26-28). Апостол Павел в “Деяния на апостолите”, глава 19, отива до град Ефес. Ефес е бил като секта, въвлечена във всякакъв вид служения на демони. Бил е велик център на окултизъм в Римската империя. Апостолът останал там за около 2 години с последователите си. Молели се за ефесяните. Казано ни е, че те са извършили велики дела. Всъщност не те, а Светият Дух ги е извършил в отговор на молитвите им. Божият Дух почивал върху Павел толкова силно, че хората дори идвали при него да допрат до тялото му кърпички и престилки. В Библията се казва (Деян.19:11-12), че Бог е вършил особено велики дела чрез ръцете на ап. Павел, защото, когато болните носели кърпи и престилки от неговото тяло, болестите се махали и злите духове излизали. Силата на Светия Дух е тази, която извършва очистването. Дори не трябва да се споменава името на Исус. Това е фарисейщина и е много опасна. В повечето случаи демонът ще ви отговори и тогава сте загубени, защото вече сте осквернени. Веднага щом забележим демонско присъствие, трябва да се молим за Святия Дух да го премахне.

Водещият:  Ясно. И това е правилният начин.

Роджър: Да. Занимавал съм се с хора, които бяха обладани от демони. Когато работех за жълтата преса, един човек не искаше да се занимава с отчетността, свързана с работата. Беше много особена личност. Беше баптист. Когато отидох при него, той удряше по бюрото си с юмрук и богохулстваше, докато говореше с някого по телефона. Казваше му да отиде някъде много бързо. Започнах да се моля на Бог да извърши това, което е обещал, като изисках заслугите на Христовата кръв, пролята на кръста. Можем да изискваме Христовата кръв и за хората около нас. Виждал съм мнозина да се успокояват на момента. Както и този човек изведнъж ми се усмихна и каза, че има документите за мен от миналата седмица. Попита ме къде съм бил. Заяви, че съм имал специална сила в себе си.

Водещият: Каза ли му, че това е силата на Светия Дух?

Роджър: Не му казах точно тогава, но му бях казвал преди този случай.

Водещият: Ти спомена 2 точки. А коя е третата?

Роджър: Първата е свързана с изхвърлянето на всякаква литература и предмети, свързани с освобождаващите служби, а втората е изобщо да не се разговаря с демони. Само да се изисква силата на Светия Дух от Бога по правото на Христовата кръв, за да бъдат прогонени духовете.Той ме попита откъде знам това. Казах му, че е от много места в Библията. И мога да му представя няколко стиха. На страница 431 от книгата “Животът на Исус Христос” искрените и настоятелни молитви, отправени чрез вяра в Бог, могат да предоставят на хората помощта на Светия Дух в битката срещу „властите и силите на тъмнината” в света и срещу високопоставени зли духове. Това съм го доказал преди 45 години. Това е и опитът ми през годините.

Водещият: Чудесно!

Роджър:

3) Рано сутрин да се чете за разпъването на Христос (Матей 27:24-54). Отнема 4 минути.Четейки го, то ще ви отведе от съда при Пилат до Голгота, където Божият Син е разпънат на кръста. Става земетресение. И дори римският езичник казва: “Този наистина беше Божи Син!”.

Водещият: Докато всяка сутрин го четеш, си го представяш, сякаш си там?

Роджър: Да. Определено. Това променя живота. Един мъж ми се обади и каза: “Всяка сутрин преминавам по пътя от Пилатовото съдилище до Голгота, както ти ми каза, и това промени живота ми. Сега съм различен човек.”

Водещият: Слава на Бога!

Роджър: Той каза, че вече има много по-ясно разбиране относно конфликта между доброто и злото и схваща много по-добре това, което Исус е направил за него. И не можеше да се спре да ми разказва нещата, които Бог е направил за него.

4) Задължително трябва да поискате прошка за греховете си от Бог, били те в мисли, думи или дела. Молете се на Бог да премахне от вас възможността да Го оскърбите или нараните чрез своите мисли, думи или дела.

5) И изисквайте това чрез заслугите на Христовата кръв. Библията казва, че всичкото зло произлиза от човешкото сърце (Еремия 17:9).

6) Трябва да се молите за вяра и за спасение чрез силата на Христос. В книгата “Великата борба”, на страница 527, пише, че вярата е вдъхната от Светия Дух и ще процъфти само когато е подхранвана. Когато се нуждаем от вяра, към кого да се обръщаме? Обръщаме се към Бог и към Исус. Изискваме от Бог-Отец тази специална благословия и тя винаги ще ни се даде.

7) Запомняйте Божието слово, за да живеете победоносен и успешен христиански живот. Когато правите това, автоматично получавате вяра, радост и надежда в присъствието на Бог. А това е сила.

Карън: Роджър, при написването на последната ти книга “Застъпническата молитва” ти изпита ли някакъв тормоз?

Роджър: Да.

Водещият: Значи демоните от преди 45 години все още не желаят ти да говориш?

Роджър: Така е. Казаха ми, че трябва да напиша книга за нещата, които са ми се случили. Възразих, че не съм писател; не мога да пиша – просто не е за мен. Казаха ми да напиша до господин Кофин и че той може да ме посъветва какво може да се направи. Писах му и той отговори: “Да. Изпрати ни тези 11 страници, които вече си написал”. След това получих добрите новини. Те желаеха да им изпратя и други две глави. Веднага щом започнах втората глава (това се случи онзи ден), вратата на гаража започна да се отваря. Тази врата е много стара. Къщата, в която живеех, беше почти 100 годишна. Тази гаражна врата е на около 40 години и е от тези, които се спускат и вдигат вертикално. Имаше големи пружини, а шумът, който се чуваше при отварянето и затварянето, бе ужасен. Особено когато се спускаше надолу и се удряше в цимента. Трясъкът от това караше стъклата на прозорците да дрънчат. Съседката се обади и ме помоли да сляза да проверя кой си играе с гаражната врата. Когато слязох, всичко беше наред. Каза, че вратата се е отваряла 2-3 пъти през последния половин час. Попита ме също: “Грег не окоси ли трeвата вчера?”. Призна, че може и да бърка, но може би Грег е влязъл и е излязъл, за да вземе косачката.Аз обаче веднага разбрах за какво става въпрос. Веднага си помислих за духовете. Казах й да не се притеснява за нищо. Когато се качвах по стълбите, чувах, че вратата отново се спуска надолу и се вдига. Върнах се пак, но нямаше нищо. Казах на съседката, че няма да се повтори. А тя ме попита откъде мога да съм сигурен. Помислила си, че може би някой е дошъл, отворил е вратата и е побягнал. Когато вечерта тя замина за нощна смяна в болницата, започнах да пиша отново. И вратата отново започна да се отваря на всеки 20-30 минути. Постоянно чувах ужасния шум от ударите по цимента.

Водещият: Какво ти минаваше през ума?

Роджър: Молех се. Казах: “Господи, духовете не желаят да напиша книгата. Но аз не търся тях, а търся Теб. И ако е волята Ти да разкажа за молитвения си опит за последните 45 години, ще трябва да ми помогнеш да се отърва от духовете”. Но така се случи, че вратата се отвори около 50 пъти до 3 часа през нощта. Същото се случи и на следващата вечер. Продължи да се случва всяка вечер, докато завърших книгата. Ще ви кажа какво направих. Когато се случи отново, на следващата вечер аз се обърнах към Бог и Му казах: “Господи, всичко е наред. Раят все още не е на земята и врагът царува тук. Благодарен съм, че жена ми не е изплашена до смърт. Всичко е наред”.

Водещият: В момента, в който завърши книгата, всичко това приключи, нали?

Роджър: Да. Веднага, щом я завърших.

Водещият: Разбирам защо дяволът е толкова ядосан. Защото представяш нещата, с които той работи и за които много малко хора знаят. Елън Уайт казва в книгата “Великата борба”, на стр. 516, част 4, че няма нещо, от което дяволът да се страхува повече отколокото, че методите му и инструментите му ще бъдат разкрити. И хората естествено биха потърсили начин да се предпазват. Затова е бил толкова ядосан. Но Бог е могъщ и те е защитавал.

Роджър: Бог е бил толкова милостив към мен през годините! Минал съм през какво ли не. Вършил съм какво ли не. Бил съм на косъм от смъртта. В книгата ми за молитвите съм описал 2-3 инцидента.

Водещият: Има една поговорка, която казва, че който си играе с огъня, ще изгори. Преди 45 години ти си бил изваден от огъня буквално преди да изгориш.

Роджър: Да.

Водещият: И свидетелството ти живее. Според свещеника ти си живял в сянката на смъртта 45 години. Но както прочетох в книгата ти, това не те притеснява, докато Творецът е с теб.

Роджър: Да. Определено.

Превод: Екатерина Йорданова и Ангелина Добрикова

Редактор: Нели Петрова

Последно променен на Сряда, 30 Май 2012 11:06

Добавете коментар

Коментарите трябва да отговарят на моралните и принципните норми на християнството!



Anti-spam: complete the taskJoomla CAPTCHA

Коментари   

 
+2 #2 ОТГ: Роджър Морно - втора част на интервюто (текст)Алфред Иванов 02-06-2012 04:28
Благодаря за превода и публикуването на този стойностен материял!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
0 #1 David 29-05-2012 19:45
Тъй като няма възможност за коментар под новината - използвам този прозорец:
За светлините при земетресенията
superforum.blog.bg/novini/2012/05/25/nai-silnoto-zemetresenie-v-bylgariia-za-poslednite-100-godin.959151
Прочетете и не намесвайте ХААРП в Божите дела!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
шаблоны joomla на templete.ru
Красивые шаблоны joomla.